Седемнадесета глава
:Дейна
Започнах да отварям очи, съзнанието ми беше замъглено, празно. В следващия миг всичко се проясни. Бях в колата със Зейд. Той ме беше упоил. Паниката ме връхлетя като вълна, раздирайки мислите ми. Защо ме отвлече? Защо просто не ме остави? Ще ме убие ли? Или ще ме изнасили... не, не исках дори да си го помислям. Къде, по дяволите, отивахме?
Дръпнах рязко дръжката на вратата, но тя не се отвори. Разбира се, беше заключил. Трябваше да го накарам да спре. Нямаше да му позволя да ме държи така. Започнах да го удрям по рамото, докато хаотични мисли прелитаха през ума ми – само и само да не катастрофираме. Усетих как колата леко изви, сякаш и той губеше контрол, но тогава изведнъж спря. Тишината ме заля като леден душ.
За миг вълната на паниката се отдръпна, но само за да остави място на ново усещане – несигурност. Какво сега?
More soon.......