Единадесета глава
:Анн
Стоях и гледах гледката от терасата. Оранжево-кафявите дървета и красиво небе, леко дъждовно. Мислите ми блуждаеха. Бях се побъркала от идеята, че наистина има нещо там, а аз не мога да направя нищо. Ако направех нещо, този човек щеше да ме намери и кой знае какво щеше да ми направи.
Мислите ми бяха прекъснати от повикване в Instagram. Момичетата ме търсеха.
- Здрастии, Анн, как си? - каза Кейт.
- Какво става, Анн? - попита Дейна.
Не исках да им казвам нищо за случващото се в живота ми. Трябваше да се правя на щастлива, защото ако и те узнаеха, можеше да се притеснят, а не исках да намесвам никой друг.
- Анн, довечера ще дойдеш с нас на клуб. - каза Кейт.
- Моля те, Анн! - добави Дейна.
- Няма ли поне да ми кажеш, моля? - попитах Кейт.
- Добре, може и да дойда - казах накрая.
- Супер, ще дойда у вас, за да се нагласим. След половин час ще бъда при теб. - и тя затвори.
- Еми, добре, ще се видим довечера, Кейт. Чао!
30 минути по-късно
Слизах долу, опитвайки се да изкарам усмивка на лицето си.
- Здрастии! - казах с фалшива, но донякъде искрена усмивка, защото ми беше приятно да я видя.
Тя ме прегърна топло и тръгнахме нагоре.
- Хайде да те преобразим! - каза Дейна, която беше облечена в тъмно синя рокля.
- Наистина ли трябва да се глася толкова много? - попитах с уморен глас. Нямах енергия за нищо, случката сякаш ми беше изсмукала цялата жизненост.
Тя ми показа една бяла и една тъмно червена рокля. Аз посочих червената и тя ми се усмихна:
- Супер избор, поне имаш вкус!
30 минути по-късно
Бяхме се нагримирали, естествено не по мое желание, но нищо. Взех едно черно палто, защото беше много студено вечер.
20 минути по-късно
Пристигнахме и започнахме да търсим Кейт. Намерихме я седнала на бара, пиеща текила с лимон.
Отидохме при нея и си поръчахме питиета. Момичетата решиха, че трябва да отидем да потанцуваме и аз се съгласих, макар че нищо не ми се правеше.Отидохме на дансинга и, когато започна моята любима песен, неочаквано ми дойде енергия. Докато танцувах, се завъртях наляво и надясно и изведнъж видях Дейвид с друго момче.
- Анн, добре ли си? - попитаха момичетата, а аз се опитах да откъсна погледа си от Дейвид. Не знам дали ме видя, но се молех да не е.
- Да, супер съм. Само че ми се ходи до тоалетна. Ей сега ще дойда.
Тръгнах към тоалетната, за да се усамотя малко, и после щях да си тръгна без да разберат.
Гледах се в огледалото и ми идваше да заплача. Защо по дяволите е тук? Винаги разваля всичко, дори когато съм тъжна или весела. Вратата зад мен се отвори, но първоначално не погледнах към нея. После видях кой беше влязъл - Дейвид Санчестър. Той се гледаше в огледалото, с кръстосани ръце, и след миг тръгна към мен. Стомахът ми се сви, а краката ми се подкосиха.
- Не мога ли просто да си измия ръцете? - попита той.- Защо, по дяволите, си тук? Винаги ме следиш, Дейвид. Какво търсиш тук?
Явно искаш да ме съсипеш, и ти се получава. Явно искаш всички да ги е страх, не знам какво искаш от мен, но се махни. Не искам да те виждам никога повече!
Започнах да вървя към вратата, усещайки как ме гледа.
Дрехите и грима на момичетата ❤️