Пета глава
Анн:
Реших да стана и да изляза на терасата, за да подишам малко въздух и да се успокоя. Тъкмо стъпих навън, когато телефонът ми изписа съобщение от Дейна:"Звънях ти, Анн, но ми казаха, че ще предадат съобщението. Да не е станало нещо?"
О, Дейна, ако само знаеше какво се беше случило. Но нямаше да ѝ кажа. Дори не отговорих на съобщението.
Върнах се в стаята, облякох си яке, защото навън вече беше хладно, есен е все пак. Реших да се разходя малко из гората - имаше една част, която обичах, и мислех да се разходя там. Ако се забавех, поне да не ми е студено. Слязох по стълбите и казах на майка ми:
- Мамо, излизам. Не знам кога ще се прибера.
Излязох и тръгнах по пътя. Хората ме гледаха странно, но вече бях свикнала с това - рядко се срещат хора с рижава коса, и не им обърнах внимание на погледите
30 минути по-късно...
Разхождах се, когато седнах на една пейка и започнах да преглеждам телефона си. Изведнъж върху екрана падна капка вода. Веднага осъзнах, че е започнало да вали. Сложих качулката си и тръгнах да се прибирам. Беше мъгливо и виждах слабо, но за щастие мъглата не беше твърде гъста.
30 минути по-късно...
Прибрах се, погледнах часовника - беше 19:21. Нямах търпение да си взема душ. Започнах да се събличам, когато видях няколко съобщения от Кейт. „Тези момичета нямат ли си свой живот?" - помислих си. Съобщенията гласяха: "Анн, всичко наред ли е? Не вдигаш."
Влязох в банята, пуснах душа и оставих водата да отмие всичко негативно от деня. Но не можа да отмие спомена за него... Мама му стара, той не ми излизаше от ума. Излязох от банята, увита в халата, и реших да им напиша, че всичко е наред, за да не се притесняват.
Накрая легнах, но дори в последните секунди, преди да заспя, мисълта за Дейвид ме влудяваше. За щастие, накрая сънят ме погълна и сякаш тази мисъл се изпари . Щеше да е хубаво, ако на сутринта тя не се върнеше.
Майката на Анн .