Трета глава
4 години по-рано
-Анн!- Майка ми крещеше от долния етаж. Гласът ѝ трепереше, препълнен с ужас.
Станах от леглото, усещайки напрежението във въздуха. Беше рано сутрин. Когато слязох долу , двама полицаи стояха на прага. Майка ми бе пребледняла, ръцете ѝ трепереха.
-Какво става?-попитах, докато сърцето ми биеше лудо.
-Госпожо Далас, съжаляваме за загубата ви- каза единият полицай, навел глава. -Съпругът ви... той е починал в затвора.
Сковах се на място от очите ми започнаха да се стичат сълзи . Това не можеше да е истина. Знаех, че баща ми не е ангел, но да умре по този начин? В затвора?
-Не... не!-изкрещя майка ми, с ръце покри лицето си. -Как се случи това? Как?
-Разследването още не е завършено- продължи полицаят. -Но всичко сочи към инцидент.
Не чух останалото. В гърдите ми нарасна странна тежест. -Убийство- прошепнах, едва доловимо.
-Знам, че е било убийство.
От този ден нататък, не можех да спра да мисля за смъртта на баща си. Но най-вече - за семейство Санчестър. След погребението, те се отдръпнаха от нас, сякаш изведнъж станахме непознати. А Дейвид, който някога бе мой приятел, не показа и следа от съчувствие , не ми даде обяснение нито веднъж. След известно време просто се изместиха.Това ме изпълни с подозрения.
Настояще
-Анн, пак ли мислиш за него?-попита Кейт, моята най-близка приятелка. Седяхме в малкото кафене, където често се срещахме след училище.
Вдигнах поглед към нея и свих рамене.
-Не мога да спра, Кейт. Той се върна. Четири години го нямаше и сега изведнъж се появява.
Кейт поклати глава.
-Дейвид Санчестър винаги е бил загадка. Но не мислиш ли, че може би просто съвпадение? Няма доказателства, че неговото семейство има нещо общо със смъртта на баща ти.
-Не е съвпадение. Искам да знам какво крият. Не е случайно, че тогава ни обърнаха гръб.
-Просто внимавай, Анн. Не искам да се въвличаш в нещо, което може да те нарани повече.
Замислих се за това, но отново в главата ми изплува образът на Дейвид. Той вече не беше същото момче, което помнех. Страхувах се от това, което щях да науча.
По-късно същия ден
Разхождах се по празната улица, когато го видях. Дейвид Санчестър стоеше на няколко метра от мен, облегнат на една стара кола. Изглеждаше почти непроменен, но в очите му имаше нещо студено, непознато.
Приближих се , без да осъзнавам напълно какво правя вътрешно треперех.
-Дейвид
Той ме погледна с безизразно лице.
-Анн
-Защо се върна?
Усещайки как кръвта ми се надига, но продължих.
-След всичко, което се случи... защо сега?Това не те засяга , отговори Дейвид толкова студено.
-Нямаш представа в какво се бъркаш, Анн.
Сърцето ми заби лудо. Той не беше същият. Чувствах, че стоя пред непознат. Но въпреки това, трябваше да разбера истината.
-Не ме подценявай, прошепнах аз
-Знам, че твоето семейство има пръст в това, което се случи.
Дейвид се приближи до мен уви косата ми около ръката си , сърцето ми щеше да спре .
-Анн, спри, преди да е станало късно. Понякога е по-добре да не знаеш всичко.-обърна се към мен Дейвид пусна косата ми и тръгна обратно към колата .
Бях уплашена , но стиснах устни и се провикнах след него.
-Не. Трябва да знам и няма да се откажа докато не открия истината.Ще си платиш Дейвид Санчестър .